ВРЪХ "МОГИЛАТА", СЕЛО РЕБРОВО

Статут: Режим А (изключен от земеползване).

Обектът е регистриран в Археологическата карта на България като „късноантична крепост на връх Могилата“.

Самият връх е с надморска височина от 1085 м и върху него е разположен телевизионен ретранслатор. Достъпен е от село Реброво по път, който първоначално следва южна посока през махала Мала къща до махала Козяк-Огорелица, където извива на изток и след няколко километра достига подножието на „Могилата“. Общото разстояние от гара Реброво до върха е 5 км.

Понастоящем мястото, където е построен телевизионният ретранслатор е подравнено и северно от него се издига открояващ се самостоятелен хълм, който много прилича на отделна могила, разположена върху билото на хълма. Вероятно това е причината върхът да носи името „Могилата“. Заради съвременните градежи теренът е нарушен значително, но вероятността „могилата“ наистина да представлява древна тракийска могила, не е изключена. Още повече, че в подножието на върха са разположени още три могили, които са ясно различими върху терена.

Останки от стари градежи се наблюдават върху югоизточния склон на хълма, където ясно се проследява трасето на разрушена стена с посока югоизток-северозапад, ъглово съоръжение и неговото продължение в северна посока, където се губи сред гъстата растителност.

В основата на тези каменни градежи ясно личи оформлението на лицето на зида чрез квадрови камъни на суха спойка. Това са и единствените данни за съществуването на укрепително съоръжение. Датировката на тези рушевини за сега не може да бъде изяснена, но градежът е характерен и за други места по Искърското дефиле (Осиковското градище, Лакатнишкото гредище), където вероятно крепостите принадлежат към българското средновековие.

Не е изключена и възможността, тези градежи да са свързани с вероятната могила, разположена на самия връх. В такъв случай те могат да се интерпретират като останки от крепида и да се свържат с тракийския период.

Без допълнителни изследвания или данни за находки от същото място, датировката на този археологически обект за сега остава проблематична.