СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА, с. Меча поляна

Статут: паметник на културата с местно значение (археологически)

Писмо № 4665/6 от 10.08.1987 г.

Църквата е разположена в северния край на малкото село. Сградата е вкопана в каменист склон с южно изложение. Северната ѝ стена се издава едва на около 50 см над повърхността.

Източната част на църквата представлява ясно различима самостоятелна сграда, която вероятно е и най-ранната. Запазен е входът (сега включен в интериора на църквата) с арковидната ниша над него, предназначена за Иконата-Патрон (сега напълно обезличена). От юг и от изток тази ранна църква е била снабдена с тесни и високи отвори (прозорци), които в момента са зазидани, така че в най-източната част на сградата изобщо не прониква светлина.

Тази ранна сграда се отличава с архитектурните си детайли - добре оформен цокъл, корнизи и прагове, каквито елементи по-късното западно разширение не притежава. Абсидата, която също принадлежи към ранната църква, е слабо издадена и ниска. От вътрешната страна олтарът е оформен и чрез две арковидни ниши, фланкиращи абсидата.

Западната част е строена в същата техника, както и ранната църква. Отличава се с по-голямата си широчина. Дължината ѝ е също два пъти по-голяма от ранната сграда. Поради разрушаването на покрива южната стена е ремонтирана с примитивен градеж от колове и пръти, обмазани с глина. В това надстрояване са включени и три дървени прозореца. В същата примитивна техника е "реставрирана" и западната фасада на сградата.

Все-пак заслужава внимание усилието за запазване на храма, което очевидно е извършено с малко средства, но внимателно и с подходящата почит, която тази старина заслужава. "Подръчните" ремонти на тази църква би трябвало да се запазят за поколенията като пример за историческа памет и безценно свидетелство за чиста християнска вяра. Даже и сега, въпреки усещането за изоставеност и запустялост, всеки посетител ще намери пред олтара кутийка със свещи и кибрит до тях, което поддържа църквата жива и показва почитта на местните жители към този стар храм.

Южно и западно от църквата личат останки от каменна ограда. Северно от сградата са нахвърляни стари надгробни кръстове, които в момента са силно обрасли в растителност и трудни за идентифициране. На отделни места се разчитат годините 1900, 1910 и т.н. Както изглежда кръстовете са били извадени от старо гробище, което е престанало да съществува в самото начало на XX век, което пък подсказва и датата на извършения ремонт, при който сградата е била удължена с два пъти по-голяма пристройка от запад. Вероятно кръстовете са извадени от мястото, което е било необходимо за построяването на новата сграда.