МАНАСТИРЪТ "СВ. КИРИК И ЮЛИТА", СЕЛО ЖЕЛЕН

Статут: Паметник на културата от местно значение (художествен).

Писмо № 328 от 28.01.1982 г.

Манастирът се намира в живописна местност на десния бряг на река Искър, между Своге и село Желен, скътан в планинския склон, именуван от местното население „Бабин Плаз“.

Няма писмени сведения кога е основана обителта, но според предания от местното население, това ще да е било преди падането на България под турско робство. Знае се, че в старо време манастирът е притежавал не малко имоти: ниви, ливади, пасище и дори едно езеро наблизо. При идването на турците обителта била разрушена, а имотите завзети и превърнати във вакъф. В края на XVIII и началото на XIX век манастирът се възражда. Говори се, че е имал магерница. Приблизително по същото време обаче, отново е опустошен от бандите на Осман Пазвантоглу. Според преданието, тогава само един монах успял да избяга, но за негово нещастие преследвачите намерили килимявката му, която ги насочила по дирите му. Изнемощял и изгладнял, той бил догонен от кърджалиите някъде между Батулия и Курило и съсечен на място.

На полянката, където сега е кръстът, е имало чешма с каменно корито (вероятно на мястото на днешната чешмичка) и около нея се е правело събор два пъти в годината: на „Св. Четиридесет Мъченици“ (9 март) и на „Св. Кирик и Юлита) (28 юли). Било обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан. Традицията е съхранена и до днес като на 28 юли тук се прави голям курбан.

Днес от манастирската църква е останала само северната страна и част от основите на западната и южната. Почти същото е било положението и през 1924 г., когато учителят от Своге Д. Ижчиев посетил манастира и го описал. Размерите на изградената с тухли и камъни стена са: височина 2,50 м, дължина 3,50 м и дебелина 0,75 м. Тогава са били запазени значителни фрагменти от стенописи – образи на светии, между които се откроявал този на Св. Арх. Михаил, при това на две места – по средата на стената и вдясно.Този в средата бил с дължина 75 см, а над него е имало по-малки образи на други светии със старославянски надписи, които били нечетливи. В дясната част на стената е имало друг по-малък образ на Св. Арх. Михаил с надпис. От ляво на него е имало вдлъбнатина, която седи и сега. Навярно това е умивалнята.

За съжаление днес от описаните стенописи са останали незначителни части – горната част на изображението на Св. Арх. Михаил със светците (само ореолите им) и част от декоративната украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.

Източници: Свети места; Panoramio by Niki Zarkov