БАТУЛИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛА"

Статут: паметник на културата с местно значение (художествен и архитектурно-строителен)

Писмо № 328 от 28.01.1982 г.

Предполага се, че Батулийският манастир е възникнал на мястото на по-стар, съществувал през Средновековието. Комплексът е разположен върху живописна тераса в подножието на планински рид, върху който в древността е съществувала крепост.

Манастирът се състои от църква с отделна камбанария и жилищна сграда. Църквата е осветена през 1911 г. от Софийският митрополит Партений. Тя е изградена в традицията на българската възрожденска църковна архитектура - еднокорабна и едноабсида. Олтарната ниша обаче е значително по-широка от традиционните възрожденски храмове, а преддверието е оформено семпло, тясно и издадено пред фасадата, с двускатно покритие. През 2011 г. майсторът-керамик Людмила Дойчинова дарява на църквата Патронна икона, изобразяваща Св. Никола, която днес украсява фасадата на сградата.

Манастирската сграда е построена през 1913 г. Върху нейната южна фасада и до днес стои надпис, който гласи: „През времето на Негово блаженство Йосиф I Екзарх на българите^[1] и Негово Високопреосвещенство Софийски митрополит Партений, с подаянията на благочестиви християни, от мощната ръка на свещеник Емануил Златков се построи тази страноприемница, 3 юни 1913 г." Интересен е фактът, че още от своето създаване тази постройка е била предназначена за "Страноприемница", а не за манастирска обител.

Сградата е двуетажна, изградена отново в традициите на българската възрожденска архитектура. Вторият етаж е заобиколен от просторен дървен чардак, а на първия са разположени сервизни помещения и обширна трапезария с кухня. Двете най-западни стаи са наречени "Стаите на Стамболийски", тъй-като през лятото на 1920 г. тук е отседнал министър-председателят на България Александър Стамболийски^[2], който бил личен приятел на поп Емануил.

През 1996-1997 г. в двора на манастира е построена и каменна чешма, средствата за което са набрани изцяло от дарения.

Манастирът и днес носи очарованието и духа на следосвобожденска България. Манастирската сграда, която е създадена като "Страноприемница", а не като обител, продължава да бъде такава. Целият комплекс съчетава най-стойностните възгледи на "строителите на съвременна България" - преклонение пред красотата на природата, християнските ценности и желание да се съгражда, а не да се руши.

[1] Йосиф I (1840-1915) бил български екзарх от 1877 г. до края на живота си. Седалището му било в Цариград. Екзарх Йосиф I си поставил за цел да обедини духовно българския народ под крилото на Българската екзархия. До Балканската война (1912 г.) в нея влизали 7 епархии от България, 8 епархии в Македония и 1 в Одринско. Негова заслуга било откриването на българска духовна семинария (средно специално учебно заведение за обучение на свещеници) в Цариград. По негово време били изградени църкви, обучавали се свещеници, откривали се училища, изпращали се даровити младежи да учат в чужбина. През 1902 г. Екзарх Йосиф бил избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките. След Балканската война той преместил седалището на Екзархията в София.

[2]Александър Стамболийски (1879-1923) е водач на Българския земеделски народен съюз и министър-председател на България от 1919 до 1923 г. С неговото име се свързва и построяването на железния мост при гара Реброво през 1921-1922 г.