Историческите забележителности в Община Своге

Untitled Document

Община Своге е една от най-големите в България и е разположена изцяло в планински район. Тази характеристика е от значение както за историчната география и спецификите на културните паметници, така и за водещите туристически атракции, които предлага региона.

От гледна точка на историчната география специфичният планински ландшафт не предоставя условия за развитие на уседнали земеделски общества и съответно за поява на големи градски агломерации. Поради тази причина в района липсват големи антични градове (които като правило са ситиуирани в равнинни и плодородни области), а също и характерните за Първата българска държава селищни агломерации. Изключение правят праисторическите поселения, локализирани при днешните села Бов и Реброво. Археологическите обекти от този тип обикновено се определят като останки от "Първата земеделска цивилизация в Европа".

Непрестъпният и труден за обитаване район обаче, е предоставял великолепни условия за общности, занимаващи се главно със скотовъдство, каквито са били тракийските племена. Той е представлявал и отлично място за защита във времена на вражески нападения и несигурност. Ето защо най-изявени в района са паметниците от времето на хунски и аварските нашествия (V-VI в), а след тях и от периода на турското робство. Именно тези две категории културни обекти (късно-римските крепости и възрожденските паметници от XVII-XVIII в.) характеризират облика на региона в исторически план.


Ако има дума, която да характеризира най-точно района, то това е "Българско", което означава "Християнско". Скрити в непристъпните планински скатове, недостъпни за поробителите и пазители на старите български традиции, църквите и манастирите в планината в продължение на векове са били символ на българщината. На територията на община Своге няма други религиозни паметници, освен християнските, а случайните посетители наричат региона "Свещената планина".

Сред специалистите е единодушно мнението, че Свогенско и района е един от най-богатите на християнски паметници в България. Голяма част от тези храмове са на повече от 300 години, а някои от тях са строени върху основите на по-стари църкви, чиято история се губи във времето. Стенописната украса на тези храмове е изумителна - в тях е събран целият колоритен мироглед на тогавашното българско общество.

Тук са изброени и описани християнските храмове, регистрирани като паметник на културата с категория "местно" и "национално" значение.

Оброчищата са древен обичай, чиито корени са в далечното минало, във времето преди приемането на Християнството. Предполага се, че те са свързани със старите вярвания в природните стихии и нуждата те да бъдат укротявани чрез пренасянето на дарове и жертви.

Най-много са оброчните кръстове в съвременна Западна България, а на територията на община Своге те са стотици. През 1921 г. художникът Иван Енчев-Видю, който посещава село Искрец, за да документира стари кръстове, пише: „Из селото и из околността по полето и баирите има още около 50-60 оброчища, посветени на разни светии, притежание на разни фамилии.“

Тук е сложено само началото на колекцията от оброчни кръстове като са подбрани само най-старите от XVIII и XIX в. Тази колекция ще бъде обогатявана с времето, тъй-като тези паметници представляват едно от най-големите богатства на региона.

Старите крепости в Искърския пролом, останали от времето на траките, Византийската империя и Българското царство, отдавна са обект на нестихващ интерес. Редица легенди разказват за непрестъпните твърдини в тракийския Хемус (Стара планина), за старите крепости от времето на Крум и Калоян и за тяхната героична отбрана срещу турците. Особено място сред местните предания заемат разказите за кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204) - преминали по римския път над село Брезе (начело с Балдуин Фландърски), отседнали на военен лагер в местността "Крета" до село Буковец и основали днешното село Бов.

Крепостите на територията на община Своге никога не са изследвани. Повечето от тях са разположени на непристъпни върхове и никога не са били посещавани от специалисти. Много от тези места са по-скоро легендарни, отколкото реални. И все пак ... в Дефилето са съществували твърдини, а техните останки са описани тук.

Могилите са надгробни паметници, останали от времето на траките (втората половина на I хил. Пр. Хр.). Предполага се, че планините около река Искър са били населени с тракийското племе трибали. Те се споменават за първи път от Херодот (490-424 г. пр. Хр.), а най-известните паметници, оставени от тях, са Могиланската могила във Враца и Рогозенското съкровище.

Тракийските могили по протежение на Искърското дефиле не са проучвани никога. Не се знае нищо и за селищните структури от този период. Поради тази причина регистрирането на тези паметници ще хвърли поне малко светлина върху древното минало на региона.

На територията на община Своге все-още няма проучени чрез археологически разкопки стари селища. Не са открити поселения нито от времето на траките, нито от по-късните периоди. Тук обаче са регистрирани селища, принадлежащи към най-ранния период, който познава Европа - Неолитната епоха (6 000 г. пр. Хр.). Тези селища принадлежат на цивилизация, която за първи път в историята на човечеството започва да отглежда земеделски култури. Учудващ е фактът, че селищата от този период са разположени толкова навътре в планината. Вероятно в тази отдалечена епоха река Искър е била използвана като транспортна артерия, а селищата, разположени около нея са осъществявали първите познати в историята търговски взаимоотношения.



КАРТА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ

Untitled Document
Copyright © SVOGE Heritage Program
Untitled Document